Мебелите (латински: mobile, подвижен) се отнасят до подвижни обекти, предназначени да поддържат различни човешки дейности, като например места за сядане (например столове и дивани), хранене (маси) и спане (например легла). Мебелите се използват и за задържане на предмети на удобна височина за работа ( като маси и бюра), или за съхранение на неща (например шкафове и рафтове). Мебелите са продукт на дизайна и се считат за форма на декоративно изкуство. Към тяхната функционалност понякога се добавя символично или религиозно значение.
От началото на човешката цивилизация хората използват естествени предмети като пънове, скали и мъх като мебели. Археологическите проучвания показват, че от преди около 30 000 години хората започнали да строят и изрязват собствените си мебели, използвайки дървесни, каменни и животински кости. Ранните мебели от този период са известни от произведения на изкуството, като например фигура на Венера, намерена в Русия, изобразяваща богинята на трона. Първите оцелели съществуващи мебели се намират в домовете на Скара Брей в Шотландия (наречен още шотландския Помпей) и включват шкафове, скринове и легла, изработени от камък. В ранния династичен период на древен Египет, са открити дървени табуретки и маси, понякога украсени с ценни метали или слонова кост. Еволюцията на дизайна на мебелите продължава в древна Гърция и древен Рим, като троновете са често срещани, както и многофункционални кушетки, използвани за отдих, хранене и сън. Мебелите от средните векове обикновено били тежки, дъбови и украсени. Дизайнът на обзавеждането се разширява по време на италианския ренесанс от 14 и 15 век. Седемнадесети век, както в Южна, така и в Северна Европа, се характеризира с богат, често позлатен бароков дизайн. Първите три четвърти от двадесети век често се възприемат като поход към модернизма. Един уникален резултат от постмодерния дизайн на мебелите е връщане към естествените форми и текстури.